История

Накратко за историята на административното правораздаване

Въвеждането на административното правосъдие в България и създаването на Върховния административен съд оказва благоприятно влияние върху дейността на българската администрация и спомага за изграждането, развитието и утвърждаването на демократичната и правовата държава у нас.

С приемането на 3 Април 1912 г. на Закона за административното правосъдие, който учредява Върховния административен съд като съд с правораздавателна компетентност върху цялата държава за разглеждане на публични спорове, са поставени солидните основи на административното правосъдие в България. Върховният административен съд се установява като контролно-отменителна инстанция по незаконосъобразните актове на администрацията и касационна инстанция по отношение на постановените решения на съществуващите в страната административни юрисдикции.

В своята история Върховният административен съд, както и българското административно правосъдие извървяват сложния и противоречив път на утвърждаване и усъвършенстване, на стесняване на правомощията, изключване от съдебен контрол на редица административни актове (1914 г.), преименуване, прехвърляне на съда във ведомството на Министерството на правосъдието (1922 г.), закриване на съда (1948 г.) и накрая – неговото възстановяване през 1996 г.

Конституцията на Република България от 1991 г. осигурява възможността на всеки правен субект в страната да обжалва пред Върховния административен съд актовете на държавната и общинската администрация, както и подзаконовите нормативни актове, накърняващи неговите права и защитени от правото интереси. Възприета е общата клауза за обжалваемост на административните актове. Гражданите и юридическите лица имат право да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Законът за съдебната власт от 1994 г. основно изменя организацията на административното правосъдие, като възприема двуинстанционната система, която се осъществява от Върховния административен съд и от окръжните съдилища, някои от които са обособили административни отделения.

Вземайки отношение по жалбите на гражданите срещу незаконните административни актове, Върховният административен съд сполучливо избягва опасността от блокиране дейността на администрацията. Сблъсъците между актовете на изпълнителната власт и решенията на Върховния административен съд само съдействат на съда в неговите усилия за запазване на независимостта на съдебната власт и за укрепването на правовата държава.

Приетият на 29 Март 2006 г. от ХI Народно събрание Административнопроцесуален кодекс допринася съществено за по-нататъшното утвърждаване на върховенството на закона в България – най-сигурната гаранция за защита на правата на гражданите в съприкосновението им с органите на администрацията. Други важни цели на кодекса са постигане на опростена, бърза, достъпна и разбираема административна процедура и най-вече – ограничаване на възможностите за корупция.

Създаване на Административен съд Видин

Приемането на новия Административнопроцесуален кодекс има за задача да осъвремени нормативната регламентация на съда и да създаде регионални съдилища, които да разглеждат административните дела като първа инстанция. Той е приет от Народното събрание на 29 март 2006 г. и е обнародван в ДВ бр.30 от 11 април 2006 г. Въз основа на кодекса са създадени 28 административни съдилища, сред които и Административен съд Видин. След проведения национален конкурс с решение № 49 от 28 ноември 2006 г. и решение № 51 от 29 ноември 2006 г. на Висшия съдебен съвет за съдии в Административен съд Видин са назначени Биляна Панталеева, Нели Дончева, Николай Витков, Антония Генадиева, Росица Славчева и Борис Борисов. С решение № 54 от 20 декември 2006 г. на Висшия съдебен съвет съдия Нели Дончева е назначена за административен ръководител – председател на Административен съд Видин. Тя встъпва в длъжност на 3 януари 2007 г. Останалите съдии, съгласно решението на Висшия съдебен съвет, встъпват в длъжност на 15 февруари 2007 г.

Съдът образува дела от 1 март 2007 г.